Проект!

ЕТИЧЕН КОДЕКС

НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИ

СУБ приема настоящия кодекс, споделяйки своята грижа за академичния морал в научната общност и като израз на принципа, че без спазване на този морал не може да има ефективна научна дейност. Правилата на кодекса се отнасят най-общо казано до въпроси, свързани с морала на взаимоотношенията в научните колективи и между отделните учени, с дискусиите, посветени на съвместно търсене на научни истини, с теоретичната и експерименталната изследователска дейност, със социалната отговорност за приложенията на научните резултати и с обществената отговорност на учения. Моралът е един от основните регулатори на научната дейност. Понастоящем на него се обръща особено внимание от Европейския съюз и от всички страни, членки на европейската общност.

Съюзът на учените в България смята, че за спазване на академичната етика от съществено значение са следните правила:

• Ученият трябва да спазва изискванията за осъществяване на ефективна научна дейност, насочени към задълбочено всестранно изследване и установяване на обективната истина и за постигане на убедително трайно ново познание или обновяване и обогатяване на знанието за изследвания обект.
• Ученият следва да се стреми към аргументирано доказване на поддържаните от него хипотези, изводи и заключения, получени в резултат на изследователската му дейност. Не бива да се допускат предубедени заключения, непроверени и неаргументирани изводи. Основната грижа на учения е да постигне в максимална степен обективната истина, като за целта проверява тълкуванията и заключенията, които пораждат съмнение.

Висша ценност на съвременната наука е изискването знанието да се обогатява чрез оригинални приноси. Поради това са нужди особени грижи, високи оценки и насърчения на онези изследвания, които водят до такива приноси в съответната научна практика.

• Едно от най-съществените средства за популяризиране на постигнатите научни резултати са публикациите в научния печат и отделни издания. Авторите на тези пубикации носят морална отговорност за научната достоверност на същите. Особено внимание и грижи е необходимо да се полагат за публикациите, оповестяващи нови научни постижения, както и тези за опровергаване на псевдонаучни твърдения.
• Ученият следва да проявява почтеност и коректност в отношенията си с останалите свои колеги, включително и със своите конкуренти от съответната научна област. Той трябва да уважава чуждия принос и приоритет на предшестващите изследователи, които са работили в неговата научна област.

Не може да се допуска под каквато и да е форма присвояване на чужди научни постижения, отнемане на чуждо авторско право (плагиатство), “кражбата” на чужди идеи, фалшифицирането на чужди трудове и др.

• Стремежът на учения да изпревари своите колеги в получаването на нови научни знания и постигането на признание за приоритет от научната общност и от обществото не бива да го противопоставя на общи интереси, основани на авторитета на науката, академичната автономия, които изискват сътрудничество и взаимно уважение.
• При съвременните условия и организация на научната дейност често истината се търси от колектив от учени, които изследват съвместно дадена проблематика. В тези случаи съществена роля има научната дискусия. Академичният морал изисква да се дискутират идеи, а не личностни характеристики, да се прилагат аргументи, теоретични обяснения, а не персонални характеристики и квалификациии.

Значимостта на гледищата и предлаганите изводи не бива да се определя от научните звания и степени на авторите, а от силата на научните им доводи. Гледищата не следва да се оценяват на основата на личността на техните приносители, а на базата на универсални критерии за научност, установени чрез консенсус от научната общност.

• Академичната етика предполага отзивчивост и толерантност към критичните мнения и съмненията на други учени по отношение на използваните методи и постигнатите резултати. Наличието на безпристрастна и обективна оценка е неизменно морално изискване към научната общност. Проявите на завист, злоба, корупция, зложелателство и недоброжелателност са несъвместими с академичната етика.

При разнообразните емпирични (социологичеси, психологически, правни, етнографски и др.) изследвания, при които обикновено субект е човекът, от когото се събират определени данни, не бива да се допуска каквото и да е накърняване на конфиденциалността и уважението към правото на личен живот, достойнство и душевен мир.

Бурното развитие на генетиката, науките за живота и биомедицинските изследвания правят особено актуална етическата проблематика на базата на биоетиката.

• От съществено значение за успешното развитие на научната дейност е рецензентската практика. Тя също трябва да бъде подчинена на изискванията на морала. Рецензиите следва да се основават единствено на преценката на реалните обективни качества, без да спестяват както положителните качества, така и недостатъците на реализирания труд. Рецензиите не бива да преследват злепоставяне на автора, водено от предубеждения или негативни личностни настроения.

Авторите на научни публикации носят морална отговорност за научната им достоверност. Недопустимо е да се фалшифицират данни и реултати, получени в хода на изследователската дейност.

• При съвместно извършвана научно-изледователска дейност етично е да се определя реалният принос на всеки изследовател съобразно извършената от него работа. “Почетно” авторство е недопустимо.

Лица, които могат да се посочат като съавтори, са тези, които имат значителен принос за провеждането на изследването, за получаването, анализирането и тълкуването на резултатите или за написване на ръкописа, ако са дали съгласието си за публикацията. Подкрепата от други звена и лица, както и от членове на ръководството на научната организация трябва да се отразява в бележка за изказване на благодарност, а не в посочване в списъка на съавторите.

• Да се осигурява спазването на правилата на академичния морал е едно от най-съществените задължения на ръководителите на научните колективи. Особени грижи от тях са необходими при подготовката на младите изследователи и стимулирането на тяхното възходящо развитие, ако съществуват обективни възможности за това.

Формалното, повърхностно обсъждане на научните трудове на сътрудниците от съответната научна организация, предхождащо приемането им за печат, е грубо нарушение не само на трудовата дисциплина, но и на изискванията на академичния морал.

• Учените трябва да участват добросъвестно в конкурси за придобиване на научни степени и научни звания, за разработване на проекти, за разпределение на субсидии и др.

Проява на недобросъвестна научна практика е преднамереното посочване или отхвърляне на едностранно подбрани факти и аргументи, позоваване на невярна информация и данни с цел да бъдат злепоставени участници в конкурса или да се получат оферти за участие в научни програми или финансова помощ, без да има необходимите основания за това.

• Допускането на отклонения от изискванията на академичната етика и осъществяването на недобросъвестна научна дейност е основание за отрицателна морална оценка от научната общност, която се изразява със съответната критика в научния печат или обществените медии или други подходящи санкции, предвидени от съответния научен колектив. Установяването на неетични прояви в науката изисква най-напред те да бъдат констатирани по достоверен и убедителен начин. При всички случаи критикуваният за неморална научна дейност учен има право на защита. До доказване на противното се приема, че той е добросъвестен.
• Учените имат морален ангажимент към социалната отговорност на науката пред обществото и особено за хуманното използване на техните научни постижения.

Включените в този кодекс правила на академичния морал не изчерпват обществения ангажимент на учените. Те трябва да спазват законите на страната, регулиращи както научната дейност и авторското право, така и другите обществени отношения. Проявите на корупция, несправедливост, некомпетентност и нарушения на изискванията за научно-изследователска и преподавателска дейност съобразно установените регламенти, са несъвместими и с академичната етика.

Спазването на морала е грижа на всеки учен поотделно, на ръководствата на научните звена, на научните общности и техните организации.1

1.Забележка: Настоящият Етичен кодекс е подготвен от Комисията по етика при Съюза на учените в България под председателството на академик проф. дюн Чудомир Големинов.

Той е утвърден от ОСП на СУБ в заседанието му от ..................