|
|
|
|
|
|
Last updated: 01.10.2005. |
СЛОВО
НА АКАД. ИВАН ЮХНОВСКИ ПО СЛУЧАЙ 24 МАЙ,
ПРОИЗНЕСЕНО ПРЕД НАРОДНАТА БИБЛИОТЕКА “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” Драги
сънародници, В
различни епохи нашият народ винаги е
намирал начин да изрази почитта си и
възхвала на онези свои чеда, които са
белязали неговата история с делата си. Но и
в българската история има дела, които не се
побират в рамките на една епоха и дори на
един народ. Такова е делото на Светите братя
Кирил и Методий, което е мисия за
славянството изобщо и което превръща
българите в нация, намираща своята
идентичност във великото и свещено слово: “АЗ,
БУКИ, ВЕДИ, ГЛАГОЛИ, ДОБРО, ЕСТ…..”. Тази
година честването на деня на
равноапостолите Кирил и Методий е особено.
Защото на този 24 май ние имаме троен юбилей.
Навършват се точно 1140 години от онази 863–та
година, в която двамата братя създават
славянските писмена и блестящо превеждат
основните богослужебни книги на достъпен
за славяните език. Тази
година се навършват и точно два века от
първото светско честване на 24 май като
празник на буквите в България. Досега се
смяташе, че това е станало през 1851 г. в
Пловдив по идея на Найден Геров. Но в
сборник с арменски пътеписи от 1813 г. бе
открито описание от един свещеник, който
свидетелства, че на 22 май 1803 г. го завели в
Шумен “на празник на писмеността на
българите” и той видял “как те пели тъжни
песни и после играли хоро”. Така сега знаем,
че първото известно ни светско честване на
Кирил и Методий у нас е точно от преди 200
години. Началото
на църковното честване на Кирил и Методий
през месец май тъне дълбоко във вековете. В
стари жития и други старобългарски
ръкописи намираме данни, че денят на
Светите братя е празнуван още в ХІ век. Той е
отбелязван от нашата църква до падането на
България под турско иго. И е възвърнат преди
140 години, когато през 1863 г. се изпълват 1000
години от създаването на азбуката. И
още един юбилей отбелязваме днес. През 1708 г.,
преди 295 години, по поръчка на руския цар
Петър І е създаден т.нар. граждански шрифт –
днешната печатна форма на нашата кирилица. Тези
паметни дати за едно дело, което обхваща
огромни територии и страни, както и
обявяването на Кирил и Методий за светци и
покровители на Европа от папа Лъв ХІІІ,
свидетелстват, че се е сбъднало възванието
на Паисий: ”И въздай
всекиму според неговите дела!”. И че
делото на Кирил и Методий чрез знанието и
науката в крайна сметка променя духовната
история на цялото славянство, на цяла
Европа и на света. Ние
днес сме духовните наследници на това
грамадно дело. Затова не бива да се
примиряваме с факта, че в днешно време често
говорим само за опазване на нашата
духовност, а не за нейното съграждане и ново
развитие. Вярно е, че последните години се
оказаха отново тежки в съдбата на нашата
страна. Много се говори, че няма да се
възродим от недоимъка, ако няма рискови
инвестиции в промишлеността, в икономиката.
Но в същото време забравяме, че най-сигурната
инвестиция на нашата държава е в
образованието и в нейната наука и
пропускаме, че всяка държава изобщо, а и
икономиката й, в частност, започват от
ученическия чин, от класната стая и от
същото “Аз, Буки, Веди…” А независимостта
на нова България е зачената с пробуждането
на училището и пак в училището Стоян
Михайловски изрича веруюто на народа ни –
“с книжовността да подновим съдбата си”!. Пътят
към Европа, който така амбициозно сме поели,
изисква сегашното и идващото ни поколение
да придобият най-съвременни знания и умения,
но не и чрез ограничаване на широката
култура, с която младият човек по-успешно
печели борбата за реализацията си в бързо
променящия се свят. А нашата просвета има
своите високи и традиционни постижения, за
което ярко говорят ежегодните големи
успехи на нашите деца в международни
конкурси по света. Само чрез разумно
съчетание на най-добрите традиции в нашето
образование с безкрайните хоризонти на
съвременната наука ще бъде осигурен
възходът ни към една просперираща България. И
тук бих искал да се обърна към младото ни
поколение, към нашите ученици и студенти. Само
този, който неуморно се катери по стръмните
пътеки на науката и знанието, достига до
сияйните им върхове. “Парите могат да
намаляват, но знанието винаги расте” е
казал наш виден възрожденец. В
този ХХІ век, векът на науката и приложното
знание, бъдещето ви като достойни хора и
бъдещето на България е във ваши ръце. А
като един от учените на България искам да
кажа на тези, които вече са усетили зова на
призванието: Не се бойте от трудностите по
пътя към науката. Това е път към най-възвишените
лични духовни вълнения, радости и
удовлетворения, а заедно с това особено,
достойно поприще в полза на нашата Родина.. Затова
от името на моите колеги учени и
преподаватели аз отправям призив, който –
убеден съм, че би повторил всеки българин –
достъпно училище за всички деца, евтини
учебници, интересно и разбираемо познание,
пълни и възродени библиотеки и читалища,
възпитание на човеци и на достойни, знаещи
своята история, култура и език българи!
Квалифицирани учители и преподаватели,
поставени високо в обществото с законно
самочувствие! Всяко българско семейство
трябва да е сигурно, че децата му могат да
получат образование според способности си
– не само за да отидат в чужбина, но и да
градят своята родина. Тези деца ние
очакваме след това в университетите, в
научните институти, за да поемат те в бъдеще
щафетата на утвърдените български научни
школи, които и сега въпреки всички
трудности множат своите международни
успехи в нелека световна конкуренция. Вливането
на младите Ви сили в българска наука ще Ви
направи действителни участници във великия
всемирен научен процес, защото нашата наука
отдавна е в него, отдавна е и в Европа. Ние
очакваме младото попълнение, за да умножава
плодовете си за България вечно зеленото
дърво на нашата наука! Това е моята молитва
за България. И
връщайки се към нашето всекиднение, не може
без съжаление да кажа, че то е много трудно и
за образованието и за науката и културата
ни. Това изпъква още по-силно на фона на
безпрецедентното издигане и подкрепа на
науката, което се осъществява сега от
Европейския съюз – и като финансиране и
като отношение, и като търсене от страна на
държавата и обществото. Справедливо
е да отбележа, че през изминалата година у
нас има известни положителни промени в
отношението към нашата наука, но по-голямото
е все още само в нашите очаквания. Науката
наистина е слънце, но тя осветява пътя на
любознателните, търсещите и борещите се за
личен и обществен напредък благородни души.
Всичко това ме подтиква, особено днес -
на тъй любимия и тачен от народа ни красив
празник на нашата наука, на нашето
образование и култура, да се обърна към най-отговорните
за съдбините на България мъже най-сетне да
чуем от тях едни прости, но много важни думи: “Науката и образованието са приоритет за
държавата България”
Чудото няма да се случи бързо, ако тези
думи бъдат произнесени и повтаряни
осъзнато и отговорно. Но от времето на
Първоучителите добре знаем, че в началото
на всичко бе словото. От него ще започне
постепенна промяна на нагласите в
управлението, в отношението към
духовността и познанието. Убеден съм, че
това желае целият ни талантлив народ, който
чрез интелектуалното развитие на децата си
се грижи за бъдещето на нашата родина. Очакваме
да бъде проявено доверие към нашите учени и
преподаватели, към техните ученици и сме
сигурни, че благодатният им и щедър отговор
няма да закъснее.
Скъпи приятели, След
няколко дни цветята пред паметниците на
Светите братя Кирил и Методий ще увяхнат.
Важното е обаче, всичко, за което в тези дни
си говорим и си пожелаваме за разцвета на
родната ни просвета, наука и култура, да се
въплъщава в реални дела. Това ще бъдат
истинските неувяхващи цветя пред
пиедестала на нашите първоучители, пред
заветите на нашите възрожденци и
световнопризнати учени през десетилетията,
за благо и упование на нашия талантлив и
достоен български народ. ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, мили деца и добри хора!
Акад. Иван Юхновски
Председател на БАН |
Copyright © 2001 USBWebMaster |
