Last updated: 01.10.2005.

ВЕКОВЕН ЮБИЛЕЙ НА ДЖОН АТАНАСОВ

Акад. Благовест Сендов

Председател на Националния организационен комитет за

честване 100-годишнината от рождението на Джон Атанасов

Вековният юбилей на Джон Винсент Атанасов е основателен повод да се оцени по достоинство неговият принос за появата и развитието на съвременните компютри и възникването на информационното общество. България с основание се стреми към утвърждаване на името му заради неговия български произход, но това може да стане само

чрез точно и ясно формулиране на знаменитото му откритие и последствията от това откритие. Трябва да се разсеят всички съмнения и наслоени заблуждения, като се

популяризира същността на неоспоримите му преоритети.

1. Основното откритие на Джон Атанасов

Фундаменталното технологично откритие на Джон Атанасов е електронното цифрово смятане. За да се осъзнае и оцени дълбочината на това откритие, трябва да са изяснят мащабите на неговото влияние върху съвременното развитие на човечеството. То минава през електронните цифрови компютри, които в началото са само средства за автоматично смятане, но след това бързо разширяват полето на своите приложения и се превръщат в универсални устройства за автоматична преработка на информация.

Джон Атанасов е безспорно първият човек прекрачил границата от механичната към електронната обработка на информация, и като илюстрация на тази възможност, е построил действаща машина за електронно цифрово смятане. Това е резултат от продължителен и

дълбок анализ на същността на смятането, или по-общо, автоматичната обработка на дискретна информация. Смелостта и проникновенността на Джон Атанасов да замени надеждния, но тромав механичен медиум с ефирния и не толкова надежден, но много гъвкав и бръз електронен медиум като носител на цифрите в процеса на смятането, са наистина

изключителни. Този преход от механична към електронна обработка на информация промени характера на човешката цивилизация само за няколко десетилетия.

Джон Атанасов съзнаваше много добре какво е направил. Забележете, че неговата основна историческа статия1, в която подробно описва и защитава най-високото постижение в живота си, е озаглавена "Появата на електронното цифрово смятане''. Той не поставя в заглавието думата компютър (сметач), а думата смятане, защото съзнава, че ако дълбоко вникнем в същността на смятането, ще можем да направим съответна машина, с която това смятане ще става автоматично и бързо.

Едно от най-великите открития в смятането, което дължим на индо-арабската култура, е десетичната позиционна бройна система за записване на числата. Преди да бъде открита и разпространена тази система, която драстично опростява смятането, е имало хора, обучени да смятат (сметачи, компютри), на които се е плащало да правят пресмятания при сделки. Не всеки интелигентен за това време човек е можел да смята с по-голями числа, особено да умножава или да дели.

Да се намери нов начин за смятане е много по-съществено от построяването на нов компютър (сметач), който смята по известни вече принципи. Джон Атанасов най-добре съзнаваше това и защитаваше своя приоритет именно на откривател на един нов начин за смятане. Практическата осъществимост и възможностите на този нов начин за смятане, Джон Атанасов, с помощта на Клифорд Бери, доказва чрез построяването на работеща машина АВС (Атанасов Бери Компютър).

Утвърждаването на името на Джон Атанасов като откривател се свързва

обикновено само с отговора на един въпрос – “Кой е построил първия в света електронен цифров компютър?” Поради редица обстоятелства, дълги години в почти всички книги и статии се твърдеше, че първият такъв компютър е ЕНИАК, построен и патентован от Джон Екърт и Джон Мочли. Това съм правил и аз2, преди да науча за съществуването на Джон Атанасов. Тази продължителна традиция, понякога съвсем механично, се преповтаря и в новоизлезли публикации. Тази неточност постепенно се преодолява.

2. Пътят към откритието

Джон Атанасов не идва случайно до своето откритие. Като теоретичен физик и изследовател, той трябва да решава сложни математически задачи. Достатъчно е да се намерят дори приближени решения, но необходимата точност може да се достигне чрез решение на системи от значителен брой линейни уравнени. Но намирането на такива

решения изисква огромен брой аритметични операции. Като анализира съществуващата тогава техника за смятане, Джон Атанасов стига до заключението, че трябва да се намери нов начин за смятане. Всичко съществуващо не може да свърши тази работа. Като истински

изследовател, той най-напред класифицира всички съществуващи средства за смятане и пръв ги разделя на две категории: цифрови и аналогови. Първият резултат от този анализ е, че той ще търси ново цифрово смятане, тъй като аналоговото не може да му осигури нужната точност.

Анализът на цифровите средства за смятане го довежда до заключението, че цифрите, с които се записват числата, участващи в смятането, се представят ( запомнят) винаги

чрез положението на някаква механична част. Например, положението на зъбно колело, което има десет различни позиции, отговарящи на десетте цифри. С други думи, медиумът, който помни цифрите и чрез тях числата, участващи в процеса на смятене, е механичен. Няма нито едно изключение в хилядолетната човешка практика за автоматизиране на смятането, като се започне от абака и сметалото, където цифрите се носят от положението на камъчета и нанизани на оси сфери. След това, за механични медиуми за запомняне на цифрите в клавишните сметачни машини, широко разпространени до средата на миналия век, се използват шайби с десет възможни положения, както е с броячите на километражите. През време на Втората Световна война, Конрад Цузе построява в Германия твърде съвършен за времето си компютър с релета. В него медиумът е пак механичен - положението на

котвата на релето. Джон Атанасов целенасочено търси друг медиум за помнене на числата и вижда такъв в електрониката, която по онова време е още в своето детство. Един възможен

електронен медиум е, например, състоянието на електронния заряд на един кондензатор.

Следва подробен анализ на положителните и отрицателните качества на механичните и електронните медиуми. Джон Атанасов си дава сметка защо човечеството в продължение на много векове е използвало само механични медиуми. Това е, защото трябва да се осъществи абсолютна сигурност за верността на пресмятанията. Механичният медиум има

устойчиви и лесно контролирани състояния, които представят различните цифри, осигуряващи абсолютно безпогрешно запомняне на числата, участващи в смятането. Но взаимодействията между тези състояния в процеса на смятане, са много ограничени от самата същност на механичните движения в пространството и времето. От своя страна,

взаимодействията между електронните състояния са много гъвкави, прости и бързи, но самите електронни състояния не са така стабилни за да гарантират, на пръв поглед, абсолютна сигурност на смятането.

Тук Джон Атанасов прави една решаваща стъпка към успеха на своето

откритие. Той заключава, че медиумът помнещ числата трябва да е абсолютно устойчив само в определени граници и само за определено време. Не е необходино той да има строго фиксирано състояние и това състояние да се запазва за неопределено време, както е при механичния медиум. Това е толкова просто и логично - затова е гениално.

Състоянието на един електрически кондензатор не е така устойчиво както е устойчиво положението на едно зъбно колело, защото кондензаторът губи заряда си с течение на времето или при контакт с него за да се прочете неговото състояние. Но това състояние може да се подържа в определени граници за определено време и това е достатъчно за да

помни точно определена цифра. За да се осигури устойчиво състояние на кондензатора в определени граници, отговарящо на определена цифра, за произволно дълго време, Джон Атанасов създава процедурата джогинг. Тя чете периодично цифрата, запомнена във всеки кондензатор и го презарежда до определено състояние, което е стандартно за тази цифра. Този метод е универсален и за днешните компютри.

Смелостта на Джон Атанасов да се откаже от стабилната и сигурна, но много бавна, механика и да избере гъвкавата и бърза електроника, отваря вратите на човечеството към днешната информационната ера. Не случайно, когато към края на научната си кариера, той е поканен да оглави Отдела за космически изследвания в една голяма корпорация, след като отказва с аргумента, че не се смята компетентен в тази област, той изрича сентенцията:

"Най-голяма смелост човек може да прояви не в открития Космос, а в мисълта.''

Гениалното откритие на Джон Атанасов е електрониката като дискретен (цифров) информационен медиум. Можем ли да си представим какъв би бил днес светът, ако

човечеството бе продължило да използва само механични средства за преработка на информация.

Ние свързваме името на Джон Атанасов предимно с първия електронен цифров компютър, наричаме го Баща на компютъра. Това е напълно заслужено, но е твърде стеснено, защото обхваща само част от илюстрацията на неговия изключителен технологичен пробив. Този пробив е използването на електронни носители на информация, които дават възможност за невероятно високи скорости за обработка на информация.

Успехът на Джон Атанасов се дължи на няколко обстоятелства, които са свързани с неговата забележителна личност. Историята показва, че най-важните стъпки в развитието на изкуството за смятане са направени от изключително талантливи математици. Това са гении като Блез Паскал, Готфрид Лайбниц, Чарлз Бабедж и Джон фон Нойман. Сред тях се нарежда и Джон Атанасов, който е проявил своя математически талант от най ранна възраст.

От голямо значение за успеха на Джон Атанасов са неговите познания като теоретичен физик върху зараждащата се по това време електроника. Няма друго обяснение за неговия избор медиумът за смятане да е електронен. Създаването на регенеративна електронна памет е решаващо.

Най-важното, според мен качество на Джон Атанасов, което го довежда до окончателния успех, е това, че той беше истински учен изследовател от голяма величина.  Но това последно качество е и една от причините, неговото откритие да остане незабелязано от световната компютърна общественост доста дълго време.

Джон Атанасов не е имал намерение да строи компютри като свое главно научно занимание. Той е бил професор по физика и математика в Държавния колеж на Айова, където е напълно заангажиран с четене на лекции и ръководство на научната работа на дипломанти и докторанти. Научните проблеми, които е трябвало да решава със своите ученици са водели до решаването на сложни математически задачи. Тези задачи обикновено нямат точно решение, което да се изразява с формули. Затова се търсят приближени решения. Като правило, методите за намиране на приближени решения на този клас задачи, свеждат проблема до намиране на решението на система от линейни алгебрични уравнения. От броят на уравненията в тази система зависи с каква точност ще определим приближеното решение на изходната математическа задача. Колкото повече уравнения с толкова на брой неизвестни, толкова по-добро е приближението на търсеното решение. С наличните тогава

клавишни сметачни машини, един човек трябва да смята десетки часове за да реши една такава система с около десет уравнения с толкова на брой неизвестни. А Джон Атанасов знае, че за да получи приемлива точност, ще трябва да решава системи от около 30 уравнения. След изучаване на всички съществуващи тогава инструменти за смятане, той установява, че никой от тях не може да му помогне. Сам той признава, че не е искал да изследва и открива, но се е убедил, че ако иска да има нужния му компютър, той трябва сам да си го построи. Така че мотивацията на Джон Атанасов е била научно-преподавателска.

Изключителното постижение в изкуството за смятане – десетичната позиционна бройна система, дължим на индо-арабските култури. Представянето на числата е от изключително значение за удобството и скоростта на смятане. А откритието на Джон Атанасов е в корена си един нов начин за физическото представяне на числата. До него, числата са се представяли в инструментите за смятане чрез механични медиуми, а той пръв предлага и осъществява представянето им с електронни медиуми. Можем да направим известен паралел между прехода от представянето на числата чрез римската бройна система към много по съвършената десетична позиционна система, от една страна, и представянето на числата чрез механични медиуми и преминаването към електронни медиуми. Това сравнение може да илюстрира значимостта на откритието на Джон Атанасов.

Но десетичната позиционна системе не е така естествена за електронното смятане. Джон Атанасов прави още една смела крачка, като въвежда двоичната позиционна система. По този повод той казва: ". . .основата 2 ме привлече. Въпреки това, очаквах да получа критика за подобно решение. Основата на числата е нещо като метричната система, календарната реформа и промените в азбуката; такива неща не се правят. Успокоявах се с това, че става въпрос за научни цели, изискващи висока точност, а повечето хора няма да се нуждаят от нея.''

Двоичната позиционна система е много удобна за електронния медиум, защото се изисква той да има само две различими състояния. Но това представяне има сериозен недостатък. За да разбере човек за кое число става дума, това число трябва да е записано в десетнична позиционна система, защото имената на числата се образуват от тяхния запис в десетична позиционна система.  Това обстоятелство налага при въвеждане на числата в паметта на машината те да се превръщат от десетично в двоично представяне и след

пресмятанията, обратно, получените резултати в двоично представяне да се превръщат в десетична форма за да могат да се възприемат от хората. Това усложнение не плаши Атанасов, за да получи голямото преимущество на двоичното представяне при електронното смятане. Фактът, че съвременните компютри преработват информация, представена в двоична форма, говори за голямата прозорливост на Джон Атанасов. Той решава да използва двоичната позиционна система за записване на числата в паметта и за смятане в компютъра. Този начин на представяне е много добре известен, но човечеството е свикнало да назовава числата от тяхното представяне в десетична броячна система.

Някой ще каже, голяма работа, двоичната сисема е толкова естествена за електронното смятане, защото елекпронните елементи имат две ясно разграничими състояния. Но защо създателите на машините построени с релета преди Джон Атанасов, не са ползвали двоичната система, макар че механичният медиум реле има точно две и само две състояния? Отговорът на въпроса е в горния цитат, такива неща не се правят, или с други думи, не всеки може да се реши да ги направи. Затова, макар и не първостепенно, каквото е изборът на електронен медиум, решението на Джон Атанасов да използва двоичната бройна систем е в списъка на неговите забележителни приноси. Нещо повече, от двоична бройна система за записване на числата се преминава към универсалното записване на информация само с два знака 0 и 1. С последователности от нули и единици се предава текст, говор, картина и всякаъв друг вид дигитализирана (цифровизирана) информация.

Джон Атанасов проявява голям интерес към възникването на писмеността и

различните нейни форми, защото счита, че изборът на писмеността за определени говорими езици, например английският език, не е възможно най-добрият. Той не престава да се интересува от това и по времето, когато е разпитван като свидетел по патентните дела на компютърните фирми. В спомените му ще мамерим неговата бележка:

“В понеделник бях останал сам, затова отидох в Университета на Минезота и дискутирах някои аспекти на произхода на писмеността в Китай, Япония и Югоизточна Азия с един професор, който бе дошъл от Китай. Той бе очарован от срещата и разговора с някой извън лингвистиката, а аз бях радостен да открия, че в света има още хора, които не са свързани с патенти.”

Това показва, че Джон Атанасов се е интересувал не само от обработката на числова информация, а от обработката на информация въобще. До края на живота си той мечтаеше да създаде универсална и напълно фонетична азбука за английския език, която да е удобна както за хората, така и за компютрите.

3. Признанието

Дейността на Джон Атанасов е била добре известна на специалистите. Неговият компютър започва пракнически да работи през 1941 г. и е бил демонстриран публично. Предстояло е неговото по-нататъшно усъвършенстване и практическо приложение. Най-важната стъпка е направена. Доказана е възможността за съвършено нов тип смятане, което може да се реализира от най-различни сметачи (компютри). С този принципно нов тип смятане се запознава подробно Джон Мочли, професионален приятел на Джон Атанасов. В средата на 1941 г. Мочли е домашен гост на Атанасов за повече от седмица и по цели дни изучава принципите върху които е построен АВС. Запознава се именно със същността на откритието на Атанасов - електронното смятане.

По-късно Мочли, заедно с талантливият електронен инженер Джон Екърт построяват ЕНИАК, като използват откритият от Атанасов нов начин за смятане. По това време САЩ се включва във Втората световна война, Джон Атанасов прекратява първия си компютърен проект и постъпва на работа във военна лаборатория. ЕНИАК е завършен, патентован и

блестящо демонстриран. Публиката се впечатлява от грандиозната по големина и възможности машина, която става символ на новата ера от електронни машини и техен

набеден родоначалник.

Това е действително една колосална машина. Тя е съдържала 1600 електронни лампи в една конструкция дълга 25 метра, висока 2.5 метра и е тежала повече от 27 000 килограма. Тя е имала скорост от около  5000 събирания за секунда и е изпълнавала програма, зададена отвън чрез подходящо свързване с кабели.

Както вече споменахме, мотивацията на Джон Атанасов да строи компютър е научно-преподавателска. За разлика от него, мотивацията на Мочли и Екерт, които са взели от него идеята за електронен медиум за цифрово смятане, е била бързото пресмятане на артелерийски таблици за стрелба. Те започват своя проект в началото на Втората световна война, имат подкрепата на лейтенанта-математик Херман Голдщайн от Лабораторията на САЩ за балистични изследвания, който им осигурява неограничено финансиране от военния

бюджет на САЩ. По това време е трябвало да се изготвят много нови артелерийски таблици за стрелба за нови оръжия. Тези таблици са се правили в артелерийските лаборатории от

няколко стотин компютри - хора, които са използвали механични клавишни сметачни машини. Електронната сметачна машина е могла да повиши скоростта на смятане още при своето зараждане с няколко хиляди пъти. Това е било напълно достатъчно за да може един електронен компютър да замени всички хора-компютри в артилерията на САЩ.

Джон Атанасов разработва своята идея и строи своя компютър в Държавният колеж на Айова в периода от 1938 до 1942 г. В края на този период САЩ се включва във Втората световна война. Самият той е достатъчно възрастен за да бъде мобилизиран, но неговият

Незаменим помощник Клифорд Бери е трябвало да го напусне за да работи там, където ще може да се освободи от мобилизация. Почти всички дипломанти, които са ангажирани активно в проекта, също го напущат един по един. Джон Атанасов, повлиян от националният ентусиазъм за победа, решава да помогне със знанията си на своята страна и отива на работа в една военна лаборатория. Компютарът АВС на Атанасов и Бери е изоставен. Той е функционирал и е изпълнявал планираните дейности, но се е нуждаел от някои усъвършенствувания на електрическия перфоратор на карти. При тези обстоятелства, обществеността не е била широко информирана за неговото съществуване.

От друга страна, Джон Мочли, като приятел на Джон Атанасов, се  запознава подробно с АВС през 1941 г. Всичко това е доказано в съда. Основната идея на Джон

Атанасов - електронният медиум за цифрово смятане - е възприета от Джон Мочли. Това като че ли не е устройство, което се копира и присвоява, но Мочли оценява неговия смисъл. След това Мочли, заедно с талантливия електронен инженер Джон Екърт, започват разработката и построяването на знаменития компютър ЕНИАК, като използват фундаменталната идея на Атанасов. Можем само да гадаем, дали Мочли е представил на Екърт електронния медиум за цифрово смятане като своя идея, но е бил достатъчно прозорлив да засекрети от самото начало разработката на ЕНИАК, за което силно е благоприятствало военното положение.

Както се вижда, войната е попречила на Джон Атанасов да приключи проекта си, а е помогнала на Мочли и Екърт да започнат своя проект. Военното положение, също така, е възпрепятствало опитите, направени от Атанасов и Бери, да патентоват АВС. Затова,

един от факторите за ненавременното признание на приоритета на Атанасов е несъмнено появата и реализацията на неговото откритие на прага на Втората световна война.

Сагата за признаване на преоритетите на Джон Атанасов като първооткривател на електронния цифров компютър чрез съдебно решение е описана най-талантливо от известният американски журналист, носител на най-престижната журналистическа награда -Пулицер, Кларк Моленхов в книгата му "Атанасов, забравеният баща на

компютъра''3. В тази забележителна и увлекателна книга е проследен с журналистическо

умение животът и гениалното откритие на Джон Атанасов, без технически и математически подробности. От техническа гледна точка, първа авторитетна  защита на приносите на Джон Атанасов е направена от съпрузите Артур и Алис Буркс в просторната им историческа статия

"ЕНИАК: първият универсален електронен компютър''.4  Тяхната статия е много компетентна и убедителна, тъй като Артур Буркс е работил с Екърт и Мочли и е запазил най-богатата документация за ЕНИАК и оригинални части от тази знаменита машина.

Естествено е да си зададем въпросът: защо въпреки тези авторитетни издания, написани от много известни автори, и до сега не са довели до категоричното и повсеместно признание на Джон Атанасов? Отговорът на този въпрос не е лесен и еднозначен. Ще се опитам да изтъкна няколко фактора, които взети заедно дават някакво обяснение.

Доказателството на приоритета на Джон Атанасов е направено по безпорен начин от съда. Самият той е впечатлен от силата, компетентността и убедителността на съдиите и патентните адвокати при доказване на научните и технологичните факти и тяхният произход. Но целта на съдебното дело е да разреши спор между две страни, които са големи компании, спорещи за много пари, свързани с патенти, а Атанасов и Мочли са само свидетели в този спор. Като страничен продукт от този спор се доказва, че Мочли е извлякъл основните принципи на ЕНИАК от Атанасов. Това е основание да се обяви патента на ЕНИАК за

невалиден, а Джон Атанасов да се обяви за откривател на първия електронен цифров компютър.

Съдебното решение, колкото и да е убедително, е някакси необичайно за учените и за историците на науката. Съдебното решение осъжда един и оправдава друг, а научно-историческото решение търси мястото на всеки, съгласно неговите приноси. Но трябва да отдадем заслуженото на съдията Ларсон, който с удивителна юридическа сръчност избягва да констатира директна кражба на идеи от страна на изобретателите на ЕНИАК.  Забележете, че Артур и Алис Буркс наричат ЕНИАК, не първият електронен компютър, а първият

универсален електронен компютър. Пак първи, но не между всичките, а сред универсалните.

След категоричното решение на съдията Ларсон, се е очаквало да има възражение и апелация от загубилите делото, но това не става. Адвокатите на спорещите страни успяват да се договорят и с плащането на няколко милиона долара, спорът между тях се прекратява завинаги. Но компаниите не се интересуват, кой е първооткривателят на електронния

цифров компютър, а кой притежава патента за него. След като патентът за ЕНИАК е обезсилен от съда, спорът между компаниите е приключен. Но претенциите не за патента, а за славата на първооткривател, остават. Решението на съда, колкото и да е обосновано с документи и свидетелски показания, не е достатъчно за историята на компютрите. А тази история започва да става интересна за много широка публика, защото компютърът става инструмент в ръцете на стотици милиони хора.

Тук можем да дискутираме и въздействието на журналистическото майсторство на Кларк Моленхов - Забравеният баща на компютъра. Действително, то е много интригуващо за широката публика. Но компютрите като цяло съществуват столетия преди Джон Атанасов. За да определим неговото място сред целокупния човешки гении създал съвременните

компютри, е необходимо да прецизираме точно какъв е неговият принос. А неговият принос е действително велик и решаващ. Той е дал на човечеството електронното цифрово смятане, което отваря вратата към информационната ера. И преди Атанасов е имало компютри, но без Атанасов нямаше да има информационна ера, нямаше да има Интернет и

мобифони, нямаше да има и прецизни военни оръжия.

Затова можем да определим като фактор, възпрепятстващ навременното признание на приносите на Джон Атанасов - противопоставянето на АВС и ЕНИАК чрез съдебно дело.

Не може да се твърди, че всичко  в ЕНИАК е извлечено от Джон Атанасов. Извлечени са основни и принципни неща като електронния медиум за смятане и необходимата за него процедура за регенериране на паметта. Но ЕНИАК е сериозна следваща стъпка в развитието на електронните цифрови компютри.

Интересно е да се отбележи, че макар Мочли и Екърт да са взели от Атанасов принципа за електронно цифрово смятане, те не са се решили да използват напълно пригодната за това двоична позиционна система за представяне на числата в машината. Те правят електронни схеми за смятане в десетична позиционна система. Това им спестява

необходимостта от устройства за превръщане от десетична в двоична система и обратно, но в замяна на това, схемите им за смятане са значително по-сложни от тези на Атанасов. Фактът, че следващите след ЕНИАК цифрови електронни компютри са двоични, говори за

проницателността на Джон Атанасов.

Джон Екерт е действително много талантлив електронен инженер, който през 1966 г. получава от Компютърното дружество на САЩ Възпоменателния медал на името на Хари Гуд:

"За неговите приноси към автоматичните компютри като участник в конструирането и построяването на ЕНИАК, първият в света изцяло електронен компютър, и за БИНАК и УНИВАК, и за неговата продължаваща работа в създаването на електронни компютърни системи''.

В 1966 година никой не е възразил на горната формулировка. Не е възразил и самият Джон Атанасов, защото отдавна се е откъснал от правенето на компютри, но с успех е равил много други неща. Така, твърдението за преоритета на Мочли и Екерт като създатели на първия електронен цифров компютър, се е градило и утвърждавало през годините напълно безпрепятствено. Първият сигнал за ревизия на това широко разпространило се твърдение

идва още през 1954 г. Джон Атанасов е вече основал своя компания - Артелерийска Инженерна Корпорация (АИК) и е изцяло погълнат от нея. Много по-късно, той си спомня:

“През първите години на тази Корпорация, наехме място в Роквил, щата Мериленд. На 15 юни 1954 г.  бяхме посетени от А.  Дж.  Етиен, адвокат по патентите към ИБМ.  Веднага щом узнах, че ще обсъждаме патенти, повиках Давид Бичър, нашият вицепрезидент, за да участва в разговорите.  Етиен ни съобщи целта на посещението си, като заяви по същество следното: "Ако ни помогнете, ще унищожим патента за компютъра на Мочли-Екърт; той е извлечен от вас''.

Представителите на ИБМ направо казват на Джон Атанасов, че той е откривателят на електронния цифров компютър и го молят да стане свидетел в тяхна полза, но той не намира достатъчно време за това. Тази небрежност, която отлага развръзката с много години, може да се обясни и с не добрите спомени на Атанасов за първите му контакти с ИБМ, когато се е опитвал да използва техните табулатори за решаване на системи линейни алгебрични уравнения. Авторитетната компания не е била съгласна към табулаторите да се пристройват други устройства, а това е било нужно за да се приспособят за по-сложни изчисления. Тези не много дружелюбни отношения между Джон Атанасов и ИВМ са допълнително обяснение за пренебрегването на тяхната молба да им помогне. Но ако беше го направил, щеше да предизвика интерес към своето откритие десет години по-рано.

Повечето от почитетелите на Джон Атанасов се стремят да наложат неговото име като баща на съвременния компютър. Те имат пълно основание за това, но има и други утвърдени бащи на съвременния компютър като Чарлз Бабедж и Джон фон Нойман, например. Името на Джон Атанасов не се противопоставя и не може да се противопоставя на тези двама колоси и много други умове, допринесли за съвременното състояние на компютърната техника. Основният и решаващ принос на Джон Атанасов в областта на компютрите, е откриването на електронното цифрово смятане.  Поставянето на ударението главно и единствено върху техническото устройство АВС, като първи електронен цифров компютър, омаловажава и пренебрегва значимостта на технологичната идея за сметка на устройството, което само илюстрира приложимостта на тази идея.

Както вече подчертахме, Джон Атанасов е, без всякакво съмнение, първият човек, който осъществява автоматично смятане с числа, представени чрез електронен медиум. До него, от хилядилетия, всички инструменти и устройства за частично и цялостно автоматизиране на аритметичните операции е ставало единствено и само с механични

медиуми. Дори Джон Атанасов да не беше построил цялостния работещ компютър АВС, а само неговия прототип, който е работил успешно през ноември 1939 година и е събирал автоматично 25 разрядни двоични числа, той щеше рано или късно да бъде признат за откривател