КОНКУРС НА СУБ ЗА ВИСОКИ НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ - 2006 Г.

 

Ø      ДОКТОРАНТИ

·                    ГРАМОТА И ПАРИЧНА НАГРАДА

  1. Д-р Ивайла Янкова Иванова-Пандурска от секция “Антропология” на Института по експериментална морфология и антропология с музей на БАН  за успешно защитената дисертация “Антропологична характеристика на новородените деца в София в началото на ХХІ век”. За първи път у нас се провежда изследване на доносени и недоносени новородени деца и за първи път успешно се предлага допълване на антропометричните критерии за оценка телесната зрялост на недоносените деца, което е изключително важен въпрос за практическата медицина.
  2. Н.с. д-р Ивелина Димитрова Иванова от секция “Философия на историята” на Института за философски изследвания на БАН за дисертационния труд “Интерпретативни подходи към българската история между 1920 и 1944 г.”. Трудът представлява успешен опит да се свържат четирите фигури в българската история – народът, интелектуалецът, държавата и другите - с четирите стратегии, ширещи се в страната – византизма, ориентализма, балканизма и европеизма.
  3. Н.с. д-р Маргарита Ангелова Стефанова-Бакрачева от Института по психология на БАН за дисертационния й труд “Статуси на психосоциална идентичност и субективно психично благополучие в юношеска възраст”. В него много сполучливо са разработени проблемите на социалната активност на съвременните млади хора, вграждането им в образователния процес и в живота на различните социални общности. С приносни моменти са проследените връзки между емпиричните данни за статусите на психосоциалната идентичност и параметрите на субективното благополучие.

 

·                    ГРАМОТА

  1. Гл. ас. д-р Светла Чавдарова Стоева от катедра “Социология” на Философския факултет на СУ “Св. Кл. Охридски” за дисертационния й труд “Неформални социално-икономически процеси в контекста на българската трансформация”. Безспорен приносен елемент е обосноваването на основните типове неформалност в българското общество, характеризирането на феномените “неформална икономическа свобода” и “нелегитимна форма с легитимно съдържание”, както и обяснението на неуспешната трансформация с двете противоположни траектории на развитие: еволюционна (насочена напред) и инволюционна (насочена назад).

 

 

Ø                  СПЕЦИАЛНА НАГРАДА  В ОБЛАСТТА НА ИНОВАТИКАТА НА ИМЕТО НА ПРОФ. НАЙДЕН МОНЧЕВ - ГРАМОТА И ПАРИЧНА НАГРАДА

  1. Ст. ас. д-р инж. Лидия Петрова Гълъбова от Стопанския факултет на Техническия университет - София. В дисертационния труд е разработен много успешно подходът “Шест сигма” като средство за генериране на иновации. Той е внедрен в българско предприятие и практическите резултати показват, че може да бъде използван при ефективното управление на българската икономика.

 

Ø      КОНКУРС МЕЖДУ ЧЛЕНОВЕТЕ НА СУБ

А. МЛАДИ УЧЕНИ

  1. Н.с. д-р Елена Здравкова Иванова от Лаборатория “Синтез и реактивоспособност на оксидни системи” при Института по обща и неорганична химия на БАН за поредица от научни статии в областта на едновременно координиране на две, три или четири малки молекули към един катионен център при адсорбция: теоретичен модел и ИЧ-спектроскопски изследвания. Предложен е математичен модел, описващ адсорбционните изотерми и съотношението на линейните и близначните форми при различни покрития на повърхността при адсорбция както на един, така и на два газа.
  2. Н.с. д-р Таня Колева Пенчева от Централната лаборатория по биомедицинско инженерство “Проф. Иван Даскалов” на БАН за поредица от публикации, свързани с приложението на класически и съвременни инженерно-математически методи за моделиране на биотехнологични процеси. Особено актуални са приносите и в доразвиването на теорията за адекватното многомоделно представяне на ферментационни процеси, моделирането на биотехнологични процеси в класа на системите с разпределени параметри и в развитието на теорията на обобщените мрежи.

 

  1. Д-р Десислава А. Николанду-Мартинс Виана, архитект на свободна практика, за нейния труд “Гръцкото жилище и балканската архитектура ХVІІ – ХІХ век”. Предложена е методология за многоаспектно и контекстуално съпоставяне на архитектурни практики и традиции, на моделите за изграждане на жилищната среда на отделните народи. Трудът е принос в по-доброто опознаване на себе си и своите култури на балканските народи.

                       

                        Б. УЧЕНИ НАД 35 ГОДИНИ

  1. Ст.н.с. І ст. Бойка Аначкова от Института по молекулярна биология на БАН за поредица от осем статии в престижни международни списания, свързани с концерогенезата и репарационните системи. С теоретични и методични приноси е разглеждането способността на клетките да поправят увреждания, причининени от генотоксични агенти, репарационните активности на различни тъкани и т.н. За първи път се поставя въпросът за темпоралната активност на репарационните процеси. С помощта на извършените изследвания се улеснява охарактеризиране ефективността на лекарствата, използвани за лечение на неоплазми, представляващи генотоксични агенти.
  2. Гл. ас. Бисера Димитрова Атанасова от катедра “Клинична лаборатория” на Медицинския университет в София за шест публикации, свързани с обмяната на желязото в човешкия организъм. За първи път се предлага механизъм, който обяснява вътреклетъчната роля на аскорбиновата киселина в чревната абсорбция на желязото. За първи път са изследвани нивата на аксорбакти в дуоденалната лигавица на пациенти с железен дефицит и са посочени факторите, които биха могли да променят скоростта на абсорбция на желязото.
  3. Ст.н.с. Емил Самуел Маноах – директор на Института по механика на БАН за поредица от статии в реномирани чуждестранни списания за създаване на ефективни методи за изследване на греди и плочи, трептящи в температурно обкръжение, както и на изследване на термоеластични задачи за трептения на конструктивни елементи. Изследвани за сложни и неизяснени досега нелинейни ефекти при тези задачи с важно значение за съвременното машиностроене.
  4. Ст.н.с. д-р Ива Стефанова Христова – зав. Национална референтна лаборатория по борели лептоспири и листерии на Националния център по заразни и паразитни болести за поредица научни трудове, публикувани в престижни международни списания, свързани с микробиологични проучвания върху причинителите на Лаймската борелиоза. За първи път в България са изолирани, култивирани и типизирани борелийни щамове от клинични материали, разработени са различни тестове за диагностика, доказани са редки форми на проява на Лаймската борелиоза, разработена и внедрена е методика за доказване на локален синтез в ликвора на антитела и поредица други изследвания на инфекциите при кърлежите и разпространяването на тези инфекции.
  5. Ст.н.с. І ст. Константин Иванов Хаджииванов – директор на Института по обща и неорганична химия към БАН за поредица от статии в чуждестранни списания с висок импакт-фактор и цитирания в областта на синтеза и характеризирането на катализатори, свързани с опазване на околната среда. Изолирани са и са описани редица неизвестни досега повърхностни комплекси, предимно поликарбонили на метални катиони. Това е изключително актуална тема, чието значение за страната се очаква непрекъснато да нараства през близките години.
  6. Чл.-кор. проф. Михаил Георгиев Виденов от СУ “Св. Кл. Охридски” за неговия труд “Диглосията”, издание на Академичното издателство “Проф. Марин Дринов” през 2005 г. и съдържащо 247 стр. Трудът е посветен на един основен проблем в общото езикознание – проблемът за конкуренцията между езиците в дадена общност и идва да запълни съществена празнина в познанията за българската езикова ситуация. Приносните моменти на труда са свързани и с даването на отговор на един широко разискван в обществото въпрос - дали един диалект може да стане книжовен език, както и какво за езиковедите би представлявал езиковият апокалипсис.
  7. Ст.н.с. Светлана Стефанова Съйкова от Института по социология на БАН за монографията “Изследване на факторни връзки в социологията: методически проблеми и решения”, отпечатана от издателство “Фабер” и съдържаща 347 стр., както за отделна глава от колективна монография и две статии. Теоретичните и методологическите решения в трудовете разширяват познанията в областта на факторните връзки в социалните науки, а предложеният инструментариум е с приносен характер не само за теорията, но и за непосредственото му прилагане в конкретните изследвания.

 

  1. Ст.н.с. І ст. Ангел Стефанов Стефанов – зав. секция “Философия на науката” на Института за философски изследвания на БАН за монографията му “Философия на времето”, отпечатана от издателство “Парадигма” през 2004 г. и съдържаща 176 стр. В труда му прецизно, ясно и за първи път у нас са разгледани многостранно съвременните проекции на проблема за времето, изградена е цяла система от формулировки за оценка състоянието на проблема и е предложена нова кантианска трансцендентална позиция относно философията на времето.
  2. Ст.н.с. Бойко Кирилов Рангелов от секция “Сеизмология” на Геофизичния институт на БАН за разработката му в монографичното издание на Европейската комисия през 2005 г. по специален проект за природните бедствия и нелинейности. Много са приносните моменти в разработката, но специално трябва да се отбележи, че за първи път е предложена таксонимия на природните процеси, които могат да бъдат индуцирани от човешката активност и да имат сериозни негативни последици.
  3. Проф. Валентина Иванова Стоянова от катедра “Стопанско управление и логистично осигуряване” на Националния военен университет “В. Левски” – гр. Велико Търново за монографията “Социалната държава в реформиращата се икономика”, издадена от “Фабер” през 2005 г. и съдържаща 232 стр. Трудът обогатява съществуващите знания с нови анализи и обобщения за две взаимносвързани области – теорията и практиката на социалната държава и протичащите изманения в икономиката при новите условия. Умело е защитена тезата, че социалната държава не може да бъде безгранична и не бива да затруднява икономическото развитие като основен фактор за решаване на социалните проблеми.
  4. Проф. Иван Атанасов Сарандев от Института за литература на БАН за неговия капитален двутомен труд “Българската литература (1918 – 1945)” на издателска къща “Хермес”, излязъл през 2004 г. (първи том) и 2005 г. (втори том). Това е един сериозен научноизследователски труд върху културните, цивилизационните, етнопсихологическите идентификации в един граничен исторически период. С двутомника са заличени белите петна в националния литературен атлас, разгледана е българската литература в нейния европейски контекст и е дадена нова авторска концепция за един от най-противоречивите периоди на българското изкуство между двете войни.
  5. Гл. ас. д-р Красимира Александрова Йонкова от катедра “Психология” на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” за нейните трудове “Дебатът” и “Другата психология”, издадени през 2005 г. В книгите си авторката разкрива основните дефекти на психологическото обяснение на човека, по нов начин обосновава единството и взаимопроменяемостта между социалното и индивидуалното. Направен е научен и конкретен анализ на моделите на човешкото поведение, обоснован е интегралният подход към анализа на психологичните факти и закономерности.
  6. Ст.н.с. д-р Маргарита Карамихова от Етнографския институт с музей на БАН за монографията “Американски мечти. Пътеводител сред първа генерация имигранти”, издадена от ИК “Кротал” през 2004 г. и  съдържаща 284 стр. Направен е много сполучлив опит да се “сканира” как се променят националните стереотипи, нагласи, представи, социални дистанции на българите в една нова социокултурна среда. Изследването ясно показва високата социално-икономическа адаптивност на българите в имиграция, което свидетелства не само за техния потенциал, но и за нивото на социалната среда, която ги е формирала и от която са излезли.
  7. Ст.н.с. арх. Петър Атанасов Йокимов, пенсионер, за неговия научен труд “Сецесионът и българската архитектура”, издаден от АИ “Арх и арт” през 2005 г. и съдържащ 158 стр. Това е единствен по своя характер труд в страната ни, който съдържа оригинални интерпретации на сгради, автори и направления в архитектурата. Трудът е първата монография у нас, която разглежда художественото явление “сецесион” в най-широк общоевропейски контекст.
  8. Д-р Росен Любомиров Гинев от ВСУ “Черноризец Храбър” – гр. Варна за книгата “Информация и интернет. Вектори на социалната трансформация”, издадена от Варненското  университетско издателство през 2005 г. и съдържащо 258 стр. Трудът обогатява научните представи за масовата комуникация от гледна точка на новите информационни технологии. Той обосновава нов модел за реализация на проекта за електронно правителство и създава методологическа основа за разработването и реализацията на иновационни публични с медийни практики.